Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:
Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело, с черни очи и светъл поглед, с гордо вирната глава.
погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: „
Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог.
Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка — селско дете обичливо. Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото й лице.
Колкото до отрудените жени, които все пак са запазили сексуалния си заряд - ами намират се и са много готини, но като че ли не са много.
Чрез приказния свят човек се свързва с вътрешния си свят. По този начин можем да вземем по-мъдри решения, които са в синхрон с духовните ни нужди.
Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.
- кръвосмешение Разкази Ма и аз - кръвосмешение Разкази По-добре кръвосмешение Разкази кръвосмешение история Фетиши
Тримата Братя и Златната Ябълка - Приказка “Тримата братя и златната ябълка” е една от най-добре познатите народни приказки от Елин Пелин. Известният сюжет съществува във варианти и на много други автори.
От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:
Думам ти, щерко. Български празници и обичаи Анелия Овнарска-Милушева
- Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица.
— Какво замълча, Благолаж? Карай де ??????? — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.